Повечето борси в Европа приключиха със спадове на фона на решенията на Фед и АЦБ

Голяма част от водещите европейски борсови индекси завършиха деня с понижения на фона на решението на Английската централна банка да запази лихвените си проценти без промяна и приключилата вчера двудневна среща на Федералния резерв на САЩ, на която банкерите снижиха очакванията си за броя на увеличенията на основните лихви до нула, съобщава CNBC. 

Паневропейският бенчмарк Stoxx 600 отбеляза понижение от 0,08% до 380,53 пункта.

Германският измерител DAX от своя страна се смъкна с 0,46% до 11 549,96 пункта, докато френският показател CAC се понижи с 0,07% до 5378,85 пункта.

Единствено британският индекс FTSE отчете ръст от 64,30 пункта, или 0,88%, до 7355,31 пункта.

Представителите на Федералния резерв снижиха на приключилата вчера двудневна среща очакванията си за броя увеличения на лихвените проценти в САЩ тази година до нула и заявиха, че ще сложат край на свиването на облигационния си портфейл през септември, след като оставиха паричната политика без промяна.

От друга страна Английската централна банка запази лихвените си проценти без промяна на фона на засилващата се несигурност относно датата на напускане на Великобритания на Европейския съюз.

Деветчленният комитет по паричната политика на АЦБ, начело с Марк Карни, единодушно гласува да остави лихвите непроменени на ниво от 0,75%.

Централната банка на Великобритания очакваше това да бъде последната ѝ среща преди Brexit, но премиерът Тереза Мей поиска от ЕС удължаване на срока. Това означава, че банкерите от централната банка се намират в неведение по отношение на плана си за ограничено и постепенно увеличение на лихвените проценти през следващите месеци.

Швейцарската централна банка също последва примера на АЦБ и реши да запази лихвените проценти рекордно ниски, като в същото време намали прогнозата си за инфлацията.

В Норвегия местната централна банка повиши на свой ред основния си лихвен процент за втори път от ноември 2018 г. насам като сигнализира, че може да има и допълнително затягане.

Основният лихвен процент в страната беше повишен с 0,25 пункта до 1%.

еу

По-рано през деня банковият регулатор на еврозоната предупреди, че финансовите институции, които планират сливания, трябва да гарантират способността си за самостоятелно оздравяване в случай на криза – забележка, която по всяка вероятност е насочена и към евентуалното обединение на германските гиганти Deutsche Bank и Commerzbank.

Двете банки потвърдиха в края на миналата седмица, че водят преговори за сливане след месеци на натиск от властите в Берлин, които настояват за споразумение.

Европейската централна банка и Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) посочиха в четвъртък, че двете банки, както и всеки друг кредитор, планиращ сливане, трябва да гарантира способността на новото обединение да бъде „оздравено“, за да не се стига до това данъкоплатците да плащат за спасяването му в случай на криза.

На фона на тази новина акциите на Deutsche Bank и Commerzbank поевтиняха съответно с 4,1 на сто и 3%.

Една от водещите теми във фокуса на инвеститорите беше предстоящото обсъждане на лидерите на ЕС в Брюксел за евентуално удължаване на процедурата по излизане на Великобритания от блока.

Координаторът на Европейския парламент за Brexit Ги Верхофстад заяви по-рано днес, че удължаването на процеса по излизането на Великобритания от ЕС не трябва да продължава след изборите през май.

Според първоначалните договорености между Брюксел и Лондон, Обединеното кралство трябва да напусне ЕС на 29 март.